ПСЖ като световен махмурлук от Мюнхен през Катар до Париж
Луис Енрике промени представите и моделите, но ние в България си имаме застиналия Лудогорец
“Абе, какво беше това. Тия просто ни убиха“, ми казва Румен Пайташев, един от известните български футболни журналисти в краткия среднощен анализ в Мюнхен на случилото се няколко часа по-рано във финала на Шампионската лига. Той е видял много и няма как краткото му обобщение да не е респектиращо за мен, макар че моята интуиция този път е била безгрешна и настоятелна. ПСЖ е твърде силен, за да загуби този финал, независимо от спортния дух на Интер, който е без паралел в целия свят.
Румбата има симпатии и към Интер, освен тези към Левски, а двамата делим един покрив през нощта в баварската столица. Или това, което е останало от въпросната нощ. Аз тъкмо съм затворил лаптопа и съм написал текста си за „Тема Спорт“, но емоциите преобладават и зная, че е още рано, за да осмисля видяното. А още по-малко да разбера какво се е случило извън моя малък свят на футболното възприятие, който тепърва ще се разшири от съвкупността от други малки светове в следващите дни.
И доказателство за това колко бързо се променя светът (а и възприятията) ще получа буквално в следващите часове. На прибиране към квартирата минавам през метростанцията „Щигълмайерплац“, точно срещу бирената градина на една от най-известните местни марки „Льовенбрау“ и в непосредствена близост до „Кьонигсплатц“, широкото пространство, където феновете на ПСЖ без билети трябваше да проследят мача. Но превърнало се в поредното претъпкано място с голям екран като всички други в Мюнхен заради огромния брой футболни туристи, пристигнали за мача.
На метростанцията има ескалатор и е полунощ, като е сравнително пусто. Оказва се, че само след 4 часа, преди зазоряване, всичко се е променило, както и европейският футбол, на чийто най-голям трофей има гравирано ново име. Открил съм, че трябва да се върна точно там, защото наблизо е мястото, откъдето тръгват и автобусите за летището в Меминген, превърнало се в основна отправна точка от пътуващите от и за България заради нискотарифни линии.
И се оказва, че трябва да ползвам същия ескалатор, защото баварците са измислили това те да бъдат двупосочни в зависимост от коя страна има в момента нужда от тях. Само че ескалаторът е различен. На него са поставени десетки стикери в продължение на цялото разстояние от около 100 метра. Те са два вида: едната е лого на УЕФА и по-точно на кампанията и че се грижи за футбола. Другото е лицето на Насер Ал-Хелаифи, шефът на ПСЖ от страна на Катарския Инвестиционен Фонд и е задраскано така, както на Наско Сираков в кампания срещу него от фенове на Левски. Излишно е да подчертавам, че вместо „УЕФА се грижи за футбола“ пише, че „УЕФА се грижи за най-богатите“.
Keep reading with a 7-day free trial
Subscribe to Футболни истории от Васил Колев to keep reading this post and get 7 days of free access to the full post archives.