Футболни истории от Васил Колев

Футболни истории от Васил Колев

Share this post

Футболни истории от Васил Колев
Футболни истории от Васил Колев
ПСЖ като световен махмурлук от Мюнхен през Катар до Париж
Copy link
Facebook
Email
Notes
More
В сянката на купата с големите уши

ПСЖ като световен махмурлук от Мюнхен през Катар до Париж

Луис Енрике промени представите и моделите, но ние в България си имаме застиналия Лудогорец

Vassil Kolev's avatar
Vassil Kolev
Jun 02, 2025
∙ Paid
6

Share this post

Футболни истории от Васил Колев
Футболни истории от Васил Колев
ПСЖ като световен махмурлук от Мюнхен през Катар до Париж
Copy link
Facebook
Email
Notes
More
Share
Снимка Alex Pantling – UEFA/UEFA via Getty Images

“Абе, какво беше това. Тия просто ни убиха“, ми казва Румен Пайташев, един от известните български футболни журналисти в краткия среднощен анализ в Мюнхен на случилото се няколко часа по-рано във финала на Шампионската лига. Той е видял много и няма как краткото му обобщение да не е респектиращо за мен, макар че моята интуиция този път е била безгрешна и настоятелна. ПСЖ е твърде силен, за да загуби този финал, независимо от спортния дух на Интер, който е без паралел в целия свят.

Румбата има симпатии и към Интер, освен тези към Левски, а двамата делим един покрив през нощта в баварската столица. Или това, което е останало от въпросната нощ. Аз тъкмо съм затворил лаптопа и съм написал текста си за „Тема Спорт“, но емоциите преобладават и зная, че е още рано, за да осмисля видяното. А още по-малко да разбера какво се е случило извън моя малък свят на футболното възприятие, който тепърва ще се разшири от съвкупността от други малки светове в следващите дни.

И доказателство за това колко бързо се променя светът (а и възприятията) ще получа буквално в следващите часове. На прибиране към квартирата минавам през метростанцията „Щигълмайерплац“, точно срещу бирената градина на една от най-известните местни марки „Льовенбрау“ и в непосредствена близост до „Кьонигсплатц“, широкото пространство, където феновете на ПСЖ без билети трябваше да проследят мача. Но превърнало се в поредното претъпкано място с голям екран като всички други в Мюнхен заради огромния брой футболни туристи, пристигнали за мача.

На метростанцията има ескалатор и е полунощ, като е сравнително пусто. Оказва се, че само след 4 часа, преди зазоряване, всичко се е променило, както и европейският футбол, на чийто най-голям трофей има гравирано ново име. Открил съм, че трябва да се върна точно там, защото наблизо е мястото, откъдето тръгват и автобусите за летището в Меминген, превърнало се в основна отправна точка от пътуващите от и за България заради нискотарифни линии.

И се оказва, че трябва да ползвам същия ескалатор, защото баварците са измислили това те да бъдат двупосочни в зависимост от коя страна има в момента нужда от тях. Само че ескалаторът е различен. На него са поставени десетки стикери в продължение на цялото разстояние от около 100 метра. Те са два вида: едната е лого на УЕФА и по-точно на кампанията и че се грижи за футбола. Другото е лицето на Насер Ал-Хелаифи, шефът на ПСЖ от страна на Катарския Инвестиционен Фонд и е задраскано така, както на Наско Сираков в кампания срещу него от фенове на Левски. Излишно е да подчертавам, че вместо „УЕФА се грижи за футбола“ пише, че „УЕФА се грижи за най-богатите“.

Keep reading with a 7-day free trial

Subscribe to Футболни истории от Васил Колев to keep reading this post and get 7 days of free access to the full post archives.

Already a paid subscriber? Sign in
© 2025 Vassil Kolev
Privacy ∙ Terms ∙ Collection notice
Start writingGet the app
Substack is the home for great culture

Share

Copy link
Facebook
Email
Notes
More