Месомелачката

Или особеният случай на Асен Митков, който преминава през невъзможно изпитание и натиск

„Ами това мисля е достатъчно, Краси!“ В този момент виждам как съм завършил хамалската дейност от моите задачи по книгата „Левски: легендата за трите купи“. Краси Коев, някогашният защитник на „сините“ е последният, когото трябва да интервюирам.

Коев обаче има да каже още нещо. „Левски е месомелачка. Не зная как минах през нея“, изстрелва той, ни в клин, ни в ръкав.

Изведнъж сякаш интервюто започва отново, макар че той няма какво да добави, но пред мен се открива цял нов свят от идеи. Думите на Коев не само ще се окажат фундаментални за книгата, но и ще бъдат поредният щрих от невероятната история не само на онзи отбор от 84-та, но и на целия клуб. Или по-точно ще са поредният шифър, който животът ми поднася, за да я чета по-добре. Месомелачка, в която оцеляват само най-добрите и това е една от колоните, върху които се крепи целият син храм.

Сигурен съм, че след този финал на разговора с Коев гледам вече по съвсем различен начин на юношите на клуба, които влизат в първия отбор. И, досещате се, на „случая Асен Митков“.

А „случаят Асен Митков“ се печеше отдавна. Можеше и да не остане единствен, ако не се беше стигнало до ескалацията с подпалената снимка и видеото, качено в социалните мрежи.