Клетката на горилите не е обичайно място за началото на една красива футболна история. Може би звучи леко смущаващо, но това е самата истина, що се отнася до най-високото класиране в историята на НЕК Наймеген. Третото място в Ередивизие през миналия сезон и участието в квалификациите на Шампионската лига превърнаха този отбор в европейска сензация. А срещу него предстои да се изправи Левски във втория си мач от турнирната фаза в Лига Европа.
Да се върнем обаче на клетката на горилите в зоопарка „Аувехандс Диренпарк“ в Ренен. Над нея се намира офисът на собственика на зоопарка Марсел Букхорн. В него има широк отвор, през който Букхорн гледа всеки ден горилите и ги храни. Там води и бизнес преговори, а през април приема екипа на холандското списание „Voetbal International“ за интервю. Футболните журналисти преминават през целия зоопарк, за да се доберат до мястото на срещата, и разказват после на страниците на изданието тези колоритни подробности. А те са там, защото на НЕК Наймеген предстои финал за купата на Нидерландия срещу АЗ Алкмаар, след като тимът е елиминирал на полуфинала ПСВ Айндховен с 3:2. В шампионата пък скромният тим по онова време се бори за директно класиране в турнирната фаза на Шампионската лига с Фейенорд, като в крайна сметка ще завърши трети и ще отиде в квалификациите на турнира за първи път в историята си.
И естествено, Букхорн не е служител на зоопарка, който храни горилите, а основният финансов благодетел на клуба. Той не е собственик на клуба, което дебело подчертава, нито дори е акционер, а е обикновен привърженик. Тази доброволно избрана роля не му пречи да вложи в клуба между 40 и 50 милиона евро през годините, според генералния директор Вилко ван Схайк. Около половината от сумата е предоставена през последните пет години.
Роден в Наймеген преди 67 години, Букхорн започва бизнес кариерата си през 1981 г. в „Делойт и Туш“. Само след 10 години става най-младият партньор в историята на компанията, а през 1994 г. основава компанията си „Рамфастос Инвестмънтс“. Чрез нея придобива закъсали компании в различни отрасли, вдига ги на крака и след това продава дяловете си. Сделката с телекомуникационната компания „Телфорт“, която продава на KPN през 2005 г., е големият му удар, като му носи чиста печалба от 500 милиона евро. Любопитен детайл е името на първата му фирма — Bowolar, съкращение от Boekhoorn Wordt Lachend Rijk, приблизително „Букхорн забогатява с усмивка“. През 2018 г. придобива и известната световна верига HEMA, където обаче продава само след две години дела си заради конфликт с кредиторите.
Казано накратко — има пари да харчи във футбола, към който има страст от малък. И там някъде идва красивата част от историята.
Неговият баща е член на клуба и е гледал мачове на отбора 75 години. Той води и малкия Марсел на стадиона и го запалва по футбола и отбора. През 2012 година обаче на смъртното си легло той се сбогува със сина си. „Баща ми ходеше на всеки домакински мач на отбора — разкрива Букхорн в интервю през 2021 година. — На смъртното си легло ми каза: „Марсел, ти спечели много пари и дължиш много на общността, затова се погрижи клубът да бъде добре. Поддържай НЕК жив.““
Милиардерът изпълнява това обещание. От години той покрива дълговете на клуба, макар първоначално да стои изцяло настрана от оперативното управление. Междувременно в НЕК вече нищо не се случва, без ръководството да го информира. Той има думата и при трансферите.
Директорът Ван Схайк обяснява и защо бизнесменът не купува клуба: иска НЕК да остане принадлежащ на общността. Целта на подкрепата му е клубът постепенно да стане финансово самостоятелен и да може да играе в Европа със собствени средства. Милиардерът заявява тази цел и в интервюто за „Voetbal International“, като определя АЗ Алкмаар за модел, който трябва да се следва: силна инфраструктура, финансова независимост, успешни трансфери и редовно европейско участие. Според него бъдещето на НЕК зависи от школата и скаутинга. „Ние никога няма да можем да се превърнем в Аякс, Фейенорд или ПСВ Айндховен — казва Букхорн. — Трябва да намерим собствен начин да се конкурираме с тях.“
Преди малко повече от година този собствен път се очертава с работата на треньора Дик Шрьодер (или както го произнасят в Ниската земя — Дик Схройдер). Именно наставникът е фигурата, с която се свързва сензационният успех през миналия сезон, негов първи начело на НЕК Наймеген. Бързо футболният свят открива и назовава достойнствата на скромния отбор, който дръзва да предизвика местните грандове: висока преса, непрекъснато движение и готовност да поема риск.
Шрьодер е треньор-пътешественик със странни идеи за футбола, точно както колегата му Веласкес в Левски. Той започва кариерата си сравнително млад, след като играе за поредица от местни клубове, без да се задържи особено дълго никъде. Тъкмо прехвърлил 40-те, предприема авантюра в северен Лондон. Там е част от холандската колония в скромния Барнет и по-точно помощник на Едгар Давидс. Давидс се задържа няколко месеца и Шрьодер е единият от временните наставници, но след 4 поредни загуби бързо губи позиции и е уволнен заедно с колегата си Улрих Ландврьог. Задържа се няколко години на ниско ниво в родината, а после е част от щабовете в американския Филаделфия Юнион, немския Хофенхайм, както и Витес. Чак през 2021 г. има самостоятелен ангажимент начело на Цволе, когото връща в елита. Атакуващият футбол, който практикува, хваща окото на испанския третодивизионен Кастельон, с когото също печели промоция — в Сегунда дивисион. И това е причината на 1 юли 2025 г. да се озове в НЕК Наймеген, където само за един сезон прави солидно име.
Решението да бъде привлечен Шрьодер идва след шест години на НЕК Наймеген с Рогир Майер. Предишният треньор също е оставил силен сезон. През 2023–24 отборът достига финала за купата, но впоследствие губи и възможността за европейско участие през плейофите. Ръководството търси следващата крачка. Иска НЕК по-често да се намесва в борбата за Европа.
Шрьодер предлага „нов футбол“, различен от обичайно вижданото в Ередивизие. Трето място, 59 точки, 77 гола и 16 победи. Това е равносметката от сезон 2025–26, най-силния за НЕК Наймеген в нидерландското първенство. Класирането е най-високото в клубната история, а точките, попаденията и победите са рекорди. Към тях се прибавят финалът за купата (загубен с 1:5 от АЗ Алкмаар) и завръщането в Европа след осемнайсет години. След първия му сезон признанието за Шрьодер идва и от колегите: той получава наградата „Ринус Михелс“ след гласуване на треньорите в професионалния футбол. Историческото класиране на третото място вече има и професионална оценка.
Какво обаче представляват идеите на Шрьодер?
Новият футбол първо се усеща на тренировъчния терен. Интензивността се повишава, почивките между упражненията намаляват, изискванията към физическата готовност стават по-строги. Шрьодер и помощниците му следят изпълнението отблизо. Отбор, който трябва да се движи непрекъснато в мача, не може да работи с различно темпо през седмицата.
Но кондицията е само част от задачата. Тази игра предполага решения, които могат да изглеждат опасни: защитник да напусне линията си, халф да се изтегли далеч напред, няколко футболисти едновременно да атакуват наказателното поле. Колебанието на един е достатъчно, за да се прекъсне връзката между останалите.
Затова Шрьодер отдава толкова голямо значение на доверието в съблекалнята. Опитните играчи трябва да приемат идеята и да помогнат тя да стане обща. Ако ветераните се съмняват, това съмнение лесно се разпространява. Ако са убедени, младите получават подкрепа в моментите, когато грешката изглежда по-вероятна от успеха.
Треньорът настоява и за нещо друго: футболистът трябва да усеща, че играта използва неговите качества. Високите изисквания имат смисъл, когато човек разбира защо са поставени. Така движението престава да бъде изпълнение на команда и се превръща в разпозната възможност.
На лист НЕК може да бъде подреден в 3–4–2–1: трима централни защитници, четирима пред тях и двама футболисти зад нападателя. За Шрьодер обаче подобно изображение е само отправна точка. Мачът започва там, където фигурите тръгнат да се движат. Звучи ви познато, нали?
При изнасянето единият централен халф може да се придвижи високо, оставяйки другия пред защитниците. Крайните играчи заемат широки позиции. Футболистите между линиите търсят място, в което могат да получат топката с възможност да продължат напред. В определени моменти структурата се доближава до 3–1–5–1, с голяма група играчи, разположени отвъд първоначалния противников натиск.
НЕК иска да постави съперника пред неудобен избор. Ако негов халф последва движението напред, зад него може да се отвори коридор. Ако остане, друг футболист получава свобода по-високо. Ако защитник излезе към топката, освободеното от него място става цел за следващото движение.
Така една атака може да бъде подготвена далеч от човека, който накрая ще отправи удара. Някой отвежда пазача си, друг заема освободената зона, трети намира подаването. Погледът на зрителя следва топката, но причината за свободното пространство често вече се е случила на няколко метра от нея.
Шрьодер отхвърля представата, че винаги използва едно и също решение. Още при започването на работата си в НЕК Наймеген говори за възможността да играе с двама нападатели и един футболист зад тях вместо с един нападател и двама зад него. Подробностите се променят според хората и противника. Постоянно остава желанието отборът да се придвижва напред и да намира свободния играч.
Един от най-разпознаваемите елементи в този футбол е начинът, по който НЕК заема атакуващите позиции. Крайните играчи се изтеглят високо, централният нападател държи защитниците заети, а двама футболисти търсят пространствата около него. Срещу последната противникова линия може да се появи петица.
За защитниците това означава поредица от решения. Бекът трябва да прецени дали да остане близо до централните защитници, или да излезе към противника на фланга. Централният защитник трябва да следи нападателя и същевременно да вижда движението зад гърба си. Халфовете трябва да се връщат навреме, без да позволяват свободно получаване пред наказателното поле.
Ако защитата се свие, НЕК получава пространство по фланговете. Ако се разтегли, между отделните ѝ части могат да се появят коридори. Отборът се опитва да използва тези колебания с бърза смяна на позиции и различни хора, атакуващи една и съща зона.
Пред испанския вестник „Ас“ вратарят Гонсало Кретас описва идеята като почти „камикадзе“. Разказва за висока преса, готовност за риск и отбор, който изпраща много футболисти в противниковата половина. От неговата врата това вероятно се вижда по-ясно, отколкото от всяка друга позиция.
Думата е силна, но зад нея има организация. НЕК не разчита всяка атака да бъде спасена от индивидуално изпълнение. Стреми се да създава условия, в които изпълнението става възможно.
Когато много хора са напред, загубата на топката може да отвори път към собствената врата. Отговорът на НЕК е да атакува веднага следващото противниково действие. Близостта на футболистите до мястото на загубата трябва да се превърне в предимство.
Данните на популярната платформа „Опта“ към началото на април показват отбор с най-много отнемания високо на терена в първенството и най-ниско PPDA — показател за честотата на защитните действия спрямо противниковите подавания. Пресата е съществена част от начина, по който НЕК контролира мачовете си.
Тя изисква съгласуваност. Един футболист атакува притежателя, друг ограничава близкото подаване, трети следи възможността зад тях. Самостоятелното преследване може да бъде преодоляно с проста комбинация. Общото действие прави и първото, и второто подаване по-трудни.
В разговор за треньорското списание „De Voetbal Trainer“ („Футболен треньор“) Шрьодер обяснява подготовката срещу изнасянето от аут. НЕК изпраща допълнителен човек напред, а защитниците получават задача да задържат линията около центъра. Пространството се свива. Противникът трябва да намери междинна връзка, преди да използва хората си по-далеч от топката.
Това е съществен детайл. Смелостта на защитниците да останат високо е свързана с натиска пред тях. Ако той закъснее, линията става уязвима. Ако е точен, съперникът няма време спокойно да избере подаването.
Успешният сезон събира опита на Тярон Чери и Брайън Линсен с движението и качествата на Сано, Льобретон, Йонал и Уаиса. Всеки има различна функция, но влиянието им се увеличава чрез връзките помежду им.
Чери дава творчество в предни позиции. Линсен ангажира защитниците и работи без топка. Сано свързва отделните части на отбора. Широките позиции осигуряват възможност атаката да бъде разтеглена, а универсалността на Льобретон позволява промени без пълно пренареждане.
Срещите с АЗ Алкмаар, клуба, който Букхорн посочва като модел, показват и силата, и ограниченията на този футбол. През януари НЕК печели в Алкмар с 3:1. Четворката защитници на домакините изпитва сериозни затруднения срещу атакуващата петица и движението около нея.
Във финала за купата организацията на АЗ е различна. При защита пети човек се прибира в последната линия, а средата на терена е пренаредена. Този път резултатът е 5:1 за АЗ.
Контрастът е показателен. Срещу НЕК е необходимо да бъде разбран източникът на предимството му. Петима отзад сами по себе си не са гаранция за успех. Но когато са част от подготвен отговор, те могат да ограничат свободния човек и да принудят отбора на Шрьодер да търси друго решение.
Трудността идва, когато атакуващото движение не освободи пространство, а топката бъде загубена. Тогава НЕК трябва за секунди да превърне разположението си за нападение в организация за защита. Ако първият натиск бъде преодолян, остава много терен за връщане.
Това е цената на избрания футбол. През историческия сезон НЕК достатъчно често успява да я компенсира с голове и инициативност. Финалът за купата напомня, че моделът има граници.
Миналият сезон създава репутацията на НЕК. Предстоящият мач обаче ще бъде изигран от сегашния отбор, при други условия и с натрупването на европейски срещи. Още през лятото Шрьодер предупреждава, че промените в групата и новият календар ще направят задачата по-трудна.
През лятото НЕК се раздели с трима от основните двигатели на успешния си сезон: Кодай Сано и Сами Уаиса преминаха в ПСВ за приблизително 15 и 9 милиона евро, а Башар Йонал беше продаден на Лил за 12,5 милиона евро. Напуснаха още Брайън Перейра (в Уест Бромич за около 1,5 милиона), Дирк Пропер (в Хееренвеен за приблизително 1–1,5 милиона), Коки Огава (в Мачида Зелвия за около 1,5–2 милиона) и Юсеф Ел Кашати (в Реймс, за когото публикуваните оценки варират между 1,6 и 2,5 милиона евро). Загубата на Сано, Йонал и Уаиса засегна връзката между халфовата линия и атаката, както и скоростта и движението по фланговете. НЕК потърси нов баланс с Денис Гайгер и Жамиро Монтейро в средата, Клемент Бишоф, Емре Мор и Душан Тадич в атакуващите роли и Кай Сирхойс на върха. Така Шрьодер трябва да възстанови взаимодействията от миналия сезон с различна комбинация от опит и млади футболисти.
Равенството 1:1 като гост на Аякс непосредствено преди срещата с Левски показва и по-нюансирана страна на треньора. Планът включва оставяне на противниковия вратар с топката, докато възможностите му за подаване към съотборниците са ограничени. Натискът може да започне и с изчакване, ако целият отбор следва този план.
За Левски ще бъде важно какво прави след преодоляването на първата преса. Изнасянето има стойност, когато след него идват подкрепа, точно подаване и движение към свободната зона. Иначе НЕК може бързо да си върне топката и да започне нова атака.
В собствената половина българският отбор ще трябва да следи връзката между широките позиции и движенията навътре. Пространството между бек и централен защитник може да бъде атакувано от различни хора. Решенията кой следва човек и кой запазва позицията си ще изискват добра комуникация.
Шрьодер не крие, че иска привлекателен футбол, но поставя победата като цел. Историческото трето място му даде силен аргумент в полза на неговия подход. На „Гофертстадион“ Левски ще срещне отбор, който знае какво може да получи от тази смелост. За гостите задачата ще бъде да го принудят по-често да плаща нейната цена.
Ако тексът ви харесва, можете да обмислите абонамент за достъп до множество подобни текстове.