Равенство с цената на голяма победа за Левски

На „Герена“ този път липсваше основното – усещането, че Лудогорец има огромно предимство

Този мач можеше да донесе различни новини, но най-вече впечатленията. Левски можеше да спечели трите точки, което беше голямата цел на „сините“ и щеше да бъде определено като исторически пробив, шанс и каквото се сетите, включително скрит мачбол за титлата. Можеше и да загуби. Но най-вече препълнените трибуните на „Герена“, както и множеството по телевизията очакваше да види картината, с която всички са свикнали вече години наред. Тоест каквото и да прави Левски, най-много може да се надява да измъкне нещо срещу футболната логиката. А футболната логика е тази, която е наложила през всичките досегашни години на хегемония Лудогорец да има най-силния отбор, към когото, прибавяйки извънфутболните фактори, битката за титлата става невъзможна.

Ето това е и голямата новина. „Колосът“ е на глинени крака и не само в един мач, но и в цялото първенство оттук насетне надпреварата ще е при равни начала. Даже и с леко предимство на „сините“, които в първата една четвърт от сезона са спечелили с две точки повече. Като ниво на отборите, като индивидуална класа, както и всички останали важни компоненти, двата тима имат еднакви аргументи. Дори и извънфутболните фактори ще имат спорно влияние. Съдията Гидженов дойде, отсъди дузпа на Левски, отмени я с абсолютно неадекватно прилагане на ВАР протокола и липса на кадри за допусната очевидна грешка. Но все пак нямаше наглото подпиране на Хегемона, каквото много стадиони в България са видели вече десетилетия. Има промяна и в съдийството. Дори преди кръг в Пловдив с всички претенции към Георги Давидов за дадено голямо продължение, едва ли не Лудогорец да спечели, то трябва да се отбележи и отменен изравнителен гол за шампиона с нещо като „стърчаща коса или косми на ръката“ в засада.

С три точки или една, но Левски има всички основания да претендира, че е достигнал футболното ниво на Лудогорец, при което може да води битка за първото място и ще зависи само от него. И заради това точката в петък вечер не е само със стратегическо значение на „сините“, но и с основополагащо. Хайде сега да видим, кой кого ще надиграе в маратона, след като обичайните аргументи за класата, която се купува с много пари, очевидно липсват. Тя е била и една от основните спънки за каквито и да е солидни амбиции на „Герена“ години наред. „Ама как да се бориш точно с Лудогорец“, както преди половин година ми каза един от факторите в „синия“ тим Даниел Боримиров. С работа и прецизност, защото всички това са пък нещата, които могат да изравнят аргументите, сред които парите, макар и издигнати в култ от масата български футболни хора, са нещо твърде единично. И примерите през последните години са достатъчно красноречиви, особено с действията на УЕФА, която дори и при пасивността на местните футболни власти, прави всичко възможно да изравни поне пропастта в локалните първенства. Как? Създавайки достъпни възможности, най-вече финансови, като Лигата на конференциите. Така се появяват и „феномени“ като например словенския Целие, достигащи много напред в турнира с много по-скромни възможности от такива като Левски (да не говорим за Лудогорец) и съответно прибирайки солидни пари.

Как обаче се стигна до такава констатация, че Левски и Лудогорец имат еднакви като ниво отбори?

1. Индивидуална класа

Това беше най-голямото предимство, което Лудогорец имаше години наред. Парите осигуряваха качество. Но подобно мислене не само донесе огромна катастрофа в клуб като ЦСКА, но и поставя под съмнение дали в Разград също си вършат работата качествено? Там има доста голямо постоянство по отношение на основните хора, но това, което е изравнило нивото, е качеството на българската лига. Освен големите заплати, има и други фактори, които са незаобиколими, за да си осигуриш индивидуална класа и това е какви футболни перспективи осигуряваш (освен социални придобивки). При Лудогорец те са никакви. Евентуално девалвирала шампионска титла, но почти никакъв шанс за Шампионска лига. При това положение голямата класа отива другаде. И дори такива като българските хегемони трудно могат да поддържат ниво, което да е много по-високо. С какво Станич, Калоч, Андерсон и т.н. изпъкват пред Кирилов, Рилдо, Бурас, Серфаимов и т.н.? С нищо. Или поне то е едва незабележимо. За да може Левски да има аргументите да бъде конкурент просто трябва да спре да бърка и да прави селекция на килограм. И тук е моментът много хора да осъзнаят какво имаше предвид Стоилов преди две години, като казваше, че му трябва още един сезон да се пребори с Лудогорец при очевидно много по-ниски финансови параметри от сегашните.

Да оставим обаче настрана Стоилов да си побеждава Бешикташ. На „Герена“ категорично са улучили ваксата този път, защото съвсем адекватни футболисти са дошли вместо Фадигите и Фабиолимовците. С малко възможности, но уместни сделки в по-голямата си част.

2. Дълбочина в състава

Ако сблъсъкът с индивидуална класа е челен за всеки отбор по света, то другият голям фактор е дълбочината в състава. Лудогорец за разлика от всички останали в България в притежаваше години наред. Няма как да имаш претенции за каквото и да е, ако нямаш поне 20 играчи, които не само се разписват във ведомостта, но и на терена играят добре, когато дойде редът им. С всички предизвикателства, които това носи. Например битката за титулярно място и като резултат управлението на голяма група хора със собствен егоизъм в съблекалнята. Споменатото е вече статистически факт. Ако има някаква разлика между „сините“ и „зелените“ тя е минимална и е въпрос на единици. Левски има над 20 такива играчи, които от началото на сезона са показали добри игри (дори и в един мач!), а това е вече напълно достатъчно.

И на „Герена“ в петък вечер видяхме последните стъпки в тази насока. През второто полувреме за кратко се създаде едно впечатление, че едва ли не „сините“ ще отстъпят физически пред смените, които Лудогорец може да си позволи (и което се е случвало многократно!), но това впечатление бързо се изпари, когато Левски започна да прави своите промени. Донякъде беше и символично, че за първи път, макар и за кратко, левскарската публика видя алжиреца Акрам Бурас. Трудно е да се каже каквото и да е за него, освен, че има достатъчно опит в лига, която не е много по-слаба от българската, дава сходни шансове за продължаване на кариерата и съответно показва пътя пред Левски: да намира на подобни места, диаманти, които Лудогорец или други конкуренти няма как да забележат въпреки многото си пари.

3. Амбициите

Иска и ли не, Левски е в битката за титлата, макар че на „Герена“ дълго време мълчаха по темата за подобна цел, описвайки я едва ли не като неадекватна. Няма как да се бориш за нещо, ако най-малкото го искаш.

И в това отношение може да се каже, че публика и медии бяха тези, които вкараха Левски в играта, докато ръководители се чудеха (и продължават да се чудят) как да избягат от темата.

Най-лесният път към провала е липсата на амбиции, а след мача в петък едва ли има някой, който с обичайната лекота може да говори, че всичко е само поредния балон и е въпрос на време да се спука. Ако има нещо, което много е изравнило нивото на двата претендента, то това са видимо по-големите амбиции при Левски, които се виждаха на терена.

4. Треньорската институция

По принцип Веласкес е определян като най-важния фактор за прогреса на Левски и е голямата звезда на българското първенство, която в този момент надхвърля значението на всеки играч. Това в голяма степен е така, защото без треньор няма как да стане. Но пък тук от много по-голямо значение се оказва неадекватният избор, който Лудогорец направи през лятото в лицето на португалеца Руи Мота. Със сезон и половина в посредствените лиги на Грузия и Армения той изведнъж се оказа по-подходящ от предишния треньор! Сигурно Мота не е лош треньор, но не е нищо особено и пред него Веласкес изглежда като колосален избор от Левски, с което зачерква повечето подозрения, съпровождащи името му. Всъщност, ако се говори за някакъв късмет на „сините“, то той е най-вече в това, което правят Лудогорец и особено ЦСКА по отношение на треньорския си пост в последните два сезона. И ако ЦСКА по принуда ще решава някак проблема, който си създаде без никакви гаранции, че ще се справи, то Лудогорец е в по-трудна ситуация. Равенството на „Герена“ е по-скоро проклятие в това отношение. За да сменят Руи Мота ще трябва или да се провалят в шампионата в някой неочакван момент, или да отнесат звучен шамар в Европа. Първото би работило в полза на адекватен конкурент, какъвто изглежда на този етап Левски, а с второто са свикнали. И изобщо скритият проблем, който има Лудогорец с Руи Мота, докато Веласкес изглежда напълно адаптиран и плуващ в познати води, може да се окаже едно от огромните предимства на „сините“ в следващите месеци.

5. Мачовете в Европа

За Лудогорец лятото изглеждаше досадно задължение, в което може да донесе единствено някой неочакван провал, то за Левски беше приключение. И това, че „сините“ се изправиха срещу много силни съперници им донесе полза да се усетят като отбор с прилични футболни възможности. Макар и без пряк сблъсък и съответно без възможности за преки сравнения, това, че Левски не отстъпва на Лудогорец беше мисъл, която зрееше именно в летните месеци и също така благодарение на прилични изяви на отбора на Веласкес. Нима, ако Лудогорец срещне такива като АЗ Алкмаар, Брага и дори Апоел Беер-Шева някъде по пътя си, например в основната фаза на някой европейски турнир ще постигне различен резултат? Няколко поредни години Лудогорец показа, че резултатът е същия, даже и по-лош. Отделните проблясъци бяха само и единствено резултат от незаинтересованост на съперника, каквато няма как да срещнеш в квалификациите, които засега са максимумът на Левски. Така че Европа се оказа с благотворно влияние за конкуренцията в българското първенство и при всичките различни оценки, случилото се между юли и август имаше огромно стратегическо значение за Левски. Нека го кажем и така: ако Светослав Вуцов не беше направил онзи героизъм в Ниредхаза, „сините“ едва ли днес щяха да са на това ниво. Малките граници в елитния футбол като едни дузпи този път проработиха изцяло в полза на Левски.

За предимства и недостатъци в битката между Левски и Лудогорец през следващите месеци, не е мястото тук да се говори. Левски изпусна победата, но направи голяма крачка и видя, че всичко е възможно, а не са само приказки. Сега зависи само от него!