Танц в тишината

Ако ще се прави отбор, сега е моментът за подкрепа към Генчев

Левски взе максимума от първите си два мача и достави максимални емоции на привържениците. Без да се надценяват победите срещу Локомотив София и Ботев Враца, но те донесоха забавлението, което е най-важното във футбола. „Правим всичко за феновете“ този път не е изпразнено от съдържание клише.

Смисълът на големите победи

Всяка първенство изисква стратегия. За големите клубове те минават от една страна през доминацията, от друга през правилното разпределение на силите заради участието в множество турнири. За Левски всичко е кристално ясно.

Липсата на мачове в Европа значи, че всичко може и трябва да се фокусира във всеки отделен мач от шампионата. Силното начало би било отлична основа да се атакуват високите цели, докато част от основните конкуренти са заети с европейските турнири.

Не бива да забравяме и че Левски започна сезона в криза, наследство от времето на стария треньор. С двете убедителни победи можем да кажем, че отборът излезе от нея и евентуални неудачи в следващи мачове вече ще се пишат на гърба на Станислав Генчев.

Третото важно нещо е свързано с динамиката. Подходящият пример от завършилото европейско първенство за подобен старт е Германия. Малцина очакваха в началото подвизи от тима на Нагелсман. Но убедителният старт в само един мач срещу Шотландия (може би най-слабият тим на шампионата) промени всичко. И дори срещу най-добрия тим, Испания, на четвъртфинал, всичко изглеждаше на кантар. Ако можеше някой да спре бъдещия шампион, това беше Германия.

Давам примера защото настроението от убедителния старт чисто стратегически може да постави Левски в силна позиция спрямо Лудогорец, с когото предстои сблъсък в петия кръг. „Сините“ отстъпват чувствително като качество на състава, но пък всичко останало ще бъде на тяхна страна.

И на последно, но не по важност, място: има значение дали вкарваш 10 гола в първите два мача или биеш с минимални усилия. Във втория случай това щеше да отмести акцента до слабостите в тима на Генчев, които съществуват и са очевидни. Те обаче се преодоляват по-лесно, когато има настроение, а дори и скромни като възможности играчи растат в такива вечери.

Стратегията в първенството

Сега обаче нещата рязко се променят и Левски ще изиграе първия мач срещу сериозен съперник в края на следваща седмица. По традиция гостуването на Локомотив е едно от най-трудните за „сините“. Като започнем от това, че някогашният Спортклуб е бил една от черните котки за тима преди Втората световна война и стигнем до последното десетилетие, когато сякаш по правило Левски губи повечето си гостувания на „Лаута“.

Тук обаче трябва да погледнем в малко по общ план ситуацията в първенството. Левски ще има три типа съперници, с рязко изразена разлика между тях. Първите са основните претенденти (Лудогорец, ЦСКА, вероятно Ботев Пловдив, вероятно Черно море) срещу които ще се види истинското ниво и срещу които, поне засега, няма убедителни данни че отборът на Генчев може да се противопостави адекватно.

На другия полюс са най-слабите тимове, сред които са и съперниците в първите два кръга. Там всеки отбор с амбиции не може да има каквито и да е проблеми. Тук трябва да подчертаем, че Станислав Генчев и отбора му се справиха безусловно добре. Убедително спечелените точки в тези мачове са здравата основа за преследването на нещо сериозно. И, обратното, грешки в тези двубои винаги са тласкали тима в криза. Последният пример е през миналия сезон под ръководството на Николай Костов.

Има обаче и една трета група тимове. Това са тези от средна ръка, но добре организирани. Типичен представител на тази група е Арда, но към нея по време на първенството могат да се причислят или по-силни отбори като Черно море или Ботев Пловдив заради непостоянството на резултатите си, както и може винаги да се появи отбор, който не е вземан достатъчно насериозно. Типичен пример е новакът Спартак Варна, който е сериозен кандидат за приятната изненада на първенството. В тази група по традиция са ЦСКА 1948, Славия, Локомотив Пловдив, до някаква степен и Берое.

На хартия Левски би трябвало да е по-добър от тези отбори и такива са очакванията. Но реалистично в последните 10-15 години Левски е просто част от тези тимове, които изостават чувствително на най-добрите два тима в периода – Лудогорец и ЦСКА-София. Ето тази група е основният проблем – тук Левски с нищо не е показал през годините, че има осезаемо превъзходство и заради това има сходни успехи с повечето тимове от „групата“.

Ако е логично да побеждаваш най-слабите и да имаш проблеми с най-силните, то представянето срещу тимове от споменатото ниво е това, което ще определи сезона на Левски. И Локомотив Пловдив е началото.

Подкрепа от ръководството

Много се спекулира с думата подкрепа, която едва ли се вменява и като задължение в живота на привържениците.

Това е трети пореден сезон, в който обаче ще говоря за подкрепа от ръководството към треньора в ключов момент. Този момент е точно днес.

Станимир Стоилов не получи такава, когато Левски елиминира ПАОК и плати тежка цена. Николай Костов не получи такава, когато тимът му беше на върха след Шкупи и особено след Апоел Беер Шева. Той така и не можа да разгърне напълно потенциала, който имаше отбора му за развитие.

Сега в същата позиция е Станислав Генчев. Ако ръководството на клуба има истински амбиции, то е абсолютно задължително да инвестира точно сега в отбор. Не да попълва бройки, а да инвестира. Да вложи, за да спечели. Я титлата, я купа, я трансфери.

Тимът има видими слабости, но те остават в сянката на емоциите от големите победи. Най-ясната е в защита. Там Левски няма ключов играч. Капитанът Цунами е по съвместителство, Ван дер Каап категорично е минал зенита си и ще върви само надолу, а Димитров може да е допълнение към някой силен партньор в защита, но не и основен футболист. За него също е дискусионно, че може да покаже нещо по-добро. Двата бека основно играят в атака в първите два мача. Категорично Левски има нужда от силен бранител, който да се впише бързо и авторитетно така, както го стори Сонко Сундберг преди време.

По някаква причина двамата предишни треньори не получиха подкрепа и Левски се провали. Ако направиш нещо първия път може да е неволно. Втория път е глупост. Третия вече значи некадърност или недобри намерения. Ако ръководството на Левски остане безразлично в този момент и остави Генчев да се пече на бавен огън, то това категорично ще покаже, че липсват амбиции и правенето на отбор е нещо, което не вълнува Сираков и спонсора-управник в сянка.

Засега Левски танцува, както казваше Костов. Но го прави в тишина от страна на ръководството.