Парти в гората за Свен-Горан Ериксон

В сянката на купата с големите уши (1): Или как неизвестните аматьори от ИФК Гьотеборг спечелиха купата на УЕФА през 1982 г.

Всички цитират думите, с които един от великите треньори на нашето време Свен-Горан Ериксон напусна този свят вчера. Най-малко известните детайли от неговата кариера са свързани с шведския ИФК Гьотеборг, първият голям клуб, който той води и с който печели купата на УЕФА през 1982 година. Този текст е посветен именно на това време.

Когато влиза в съблекалнята на ИФК Гьотеборг за първи път през пролетта на 1979 година, младият мъж предизвиква смущение сред футболистите. „А кой е този“, се питат те, защото новият треньор освен напълно неизвестен е и доста срамежлив. „Никой от футболистите не беше чувал за него – спомня си нападателят Торнбьорн Нилсон. – Даже дълго време не можехме да запомним името му и го наричахме Свен-Ерик Горансон.“

Решението на президента на Бертил Вестблад да назначи 31-годишният Ериксон от скромния клуб Дегерфорс изглежда достатъчно екстравагантно, но и неприемливо за феновете. Когато вестник „Експресен“ съобщава новината, цял ден читатели звънят в редакцията да питат дали не става дума за някаква шега. ИФК Гьотеборг е най-големият местен клуб, но от години се бори с английското треньорско влияние в шведското първенство. Англичаните Боб Хаутън (Малмьо ФФ) и Рой Ходжсън (Халмстад) диктуват модата в шампионата, известен като Алсвенскан. От шест титли между 1974 и 1980 г. Халмстад печели две, а Малмьо ФФ три, като към тях добавя и финал за КЕШ през 1979 година, загубен с 0:1 от Нотингам. Те използват системата 4-4-2, докато в Швеция традиционно по онова време се залага на 3-5-2 с либеро.

Ериксон решава да се бори срещу двата клуба с тяхното оръжие и ИФК Гьотеборг заиграва 4-4-2 с дълги топки. Но пък началото е обезкуражаващо. В първите 5 домакинства „Сините ангели“ падат от Хамарби и Елфсборг и правят ремита с Норкьопинг, Халмстад и Сундсвал. „Върнете кучия син в гората“, крещи публиката по трибуните на „Улеви“, а вестник „Експресен“ пише: „Ериксон бавно задушава шведския футбол!“ Дори и директорите на ИФК Гьотеборг започват да се питат дали не са допуснали грешка с неизвестния младок, но след една среща с футболистите, на която Ериксон поставя нещата ребром „или заигравате добре, или напускам“, всичко се променя. ИФК Гьотеборг печели купата и завършва втори, което е добър знак.

Ериксон пък е голям поклонник на английския футбол. От 14-годишен всяка събота сяда с баща си на дивана вкъщи и гледа по телевизията предаването „Типекстра“, където се излъчва по един мач от Острова. Той е твърдо убеден, че трябва да залага на английския стил и през 1980 година по време на зимната пауза предприема пътуване до Англия, за да усъвършенства уменията си.

Първо отива в Ипсуич при Боби Робсън. Гледа няколко тренировки и моли за кратък разговор, за да зададе своите въпроси. С Робсън прекарват няколко часа в треньорската стая, дискутирайки горещо различни аспекти от играта. Накрая англичанинът пита дали Ериксон ще остане за мача на следващия ден, а шведът признава, че няма билет и не знае откъде да купи. „Ще седнеш до мен на скамейката“, отсича Робсън, а Ериксон винаги е разказвал този случай с радост и гордост. „Даваха мача по телевизията в Швеция, а аз бях на пейката до Боби Робсън!“

Оттам отива в любимия си Ливърпул при Боб Пейсли и Джо Фегън. След като присъства ба мач на „Анфилд“ е поканен в известната треньорска стаичка „Буут Рум“. „Знаете ли как свършиха Манчестър Юнайтед“, пита той, а Пейсли и Фегън го поглеждат безизразно. „Не ни интересува изобщо“, отвръща Пейсли. „Тогава научих, че никога не трябва да се притесняваш за съперника, а само за своя отбор“, обяснява Ериксон.

ИФК Гьотеборг не успява да вземе титлата и през 1981 година, но вече има тим, който ще направи чудеса в купата на УЕФА. Първото препятствие, финландският Хака Валеакоски, е лесно, а елиминирането на Щурм Грац и Динамо Букурещ в следващите кръгове вече звучи респектиращо. На четвъртфинала обаче се пада Валенсия и след 2:2 на „Улеви“ в първия мач, всичко изглежда свършило. Но момчетата на Ериксон бият с 2:0 на „Месталя“. На полуфинала е отстранен Кайзерслаутерн и всички в Европа повдигат въпросително вежди, но никой не дава шансове за финала срещу един от най-добрите тимове по онова време – Хамбургер ШФ.

Шведите влизат във финала в чудесна форма и без загуба в последните си 10 мача. Дори и успехът с 1:0 в първия двубой на своя земя не носи кой знае какъв оптимизъм. Играчите не вярват, че могат да вдигнат трофея. „Не мислех, че 1:0 ще ни стигне“, спомня си нападателят Глен Стрьомберг. Но в навечерието на реванша Ериксон събира отбора си. „Има ли мач през този сезон, в който не сме вкарали? Не! – казва той. – Има ли мач през този сезон, в който някой ни е вкарал 3 гола? Не! Статистиката казва, че няма как да не спечелим този трофей!“ Стрьомберг свидетелства, че играчите са излезли оживени от срещата и за първи път са повярвали искрено в шансовете си. Но Ериксон, който първи в Швеция започва да използва психолог и се бори с предубежденията, че не трябва човек да е болен, за да го прави, има още какво да добави преди мача в Хамбург. За предвидения разбор точно преди мача, треньорът нахлува в съблекалнята със знаме, купено пред стадиона. На него пише „Хамбургер ШФ, носител на купата на УЕФА през 1982 г.“. Играчите са бесни от арогантността на немците.

След 26 минути ИФК Гьотеборг повежда с 1:0 след мощен удар на Корнелиусон и стадионът млъква. После Торнбьорн Нилсон бележи втори гол и всичко е ясно. Убийствените контраатаки са повалили Хамбургер. Феновете вече напускат разочаровани „Фолкспаркщадион“ в края, когато Стиг Фредриксон вкарва трети гол от дузпа. „Това беше един от онези дни, в които всичко се получаваше – спомня си Стрьомберг. – Хорст Хрубеш ми подхвърли на терена, че и 10 поредни мача да изиграем с тях, нито веднъж няма да ни победят. Не помня дори една наша грешка за целия мач. Свен ни беше подготвил отлично.“

С последния съдийски сигнал Ериксон и аматьорският му тим от учители, монтьори и инженери започват да осъзнават какво са постигнали. Никога шведски клуб не е печелил европейски трофей до онзи момент. „Аз съм най-щастливият жив човек“, коментира Ериксон. Капитанът Кони Карлсон позира чисто гол в купата в съблекалнята, а Торд Холмгрен и Хакан Сандберг губят медалите си при дивите празненства. Глен Стрьомберг остава на терена и гледа как и последните фенове на Хамбургер напускат стадиона и осветлението изгасва. „Не може ли да останем още – пита той. – Ако си тръгнем, всичко свършва!“

Той е прав защото финалът е последния мач на Свен-Горан Ериксон начело на ИФК Гьотеборг. В същия сезон „сините ангели“ печелят още титлата и купата и требълът ще остане недостижим за шведските клубове. „Бях късметлия, защото дойдох в точния момент и имаше талантливи млади играчи“, казва самият треньор. След него ИФК Гьотеборг ще продължи доминацията си в Швеция и ще спечели още веднъж купата на УЕФА през 1987 година.

На тръгване клубът му устройва прощално парти в гората в родния му град Торсби. Там, където феновете са го „пращали“ в първите му мачове. Изсипват се близо 4000 души. „Цветята са чудесни – казва със свенлива усмивка Свен пред събралото се множество. – Беше чудесно изпращане и съм доволен.“

Заминава за Лисабон на следващия ден, където подписва с Бенфика и така започва славната му кариера по света.

Блогът “Футболни истории от Васил Колев” е насочен към читателите и се финансира чрез абонаментите им. С абонамент подпомагате усилията на автора да ви предлага непрекъснато увлекателни четива за футбола.