Хулио Веласкес: „Историята е днес“ (Q&A)

Испанският треньор отговаря на всички полемики в интервю пред Васил Колев

Треньорът на Левски Хулио Веласкес е без никакво съмнение най-интересната фигура в българското първенство и голямата му звезда. С ограничени ресурси той е на път да извърши чудото и да свали от върха Лудогорец след 14-годишна доминация. Но въпреки това Веласкес е почти непознат за широката публика, макар да има почти 500 дни начело на „Герена“. Интервютата му преди или след мач често изглеждат пълни с клишета, докато в медиите се вихрят полемики по всякакви теми: дали е страхлив и дефанзивен срещу по-добрите, дали харесва или не да работи с млади играчи и най-вече дали може да стане шампион без да победи Лудогорец и ЦСКА. Веласкес не бяга от въпросите, макар че, както е край тъчлинията, очевидно предпочита да „води мача“ по свой вкус. Две са и темите, пред които е пуснал „бариера“ – не коментира семейството си и личния живот, както и не дава прашинка да падне върху главите на футболистите.

- Как се чувствате като човек, без чиято снимка не може да излезе спортен вестник в България?

- Това е нещо, за което не губя време да разсъждавам и да се изтощавам. Преживяното време и опитът, който съм натрупал, ми позволяват да имам точка на равновесие. Уважавам всички журналисти, както и начина, по който работят и процедират. За мен обаче е въпрос на ментална хигиена и независимо дали нещата ми се получават или не, опитвам да се въздържам от коментари за работата на пресата. Уважавам всички професионалисти, но живея встрани от външния шум. Нямам социални мрежи, не чета нищо, не слушам нищо. Именно заради всичко споменато, това не е нещо, на което ще отделя време да разсъждавам.

- Популярността на Левски обаче не е ли нещо, което създава по-различен и по-голям натиск върху вас, защото би трябвало да е по-различно от опита, който имате до идването си в София?

- Не, както вече ви казах, това е смисълът на толкова години опит в професията. Да поддържам това състояние на равновесие и този баланс и да приемам всеки ден по най-нормалния начин с всичко, което се случва.

- Към днешна дата сте начело на Левски вече 470 дни. Само един чужд треньор, Рудолф Витлачил, има по-дълъг престой от вас – два пъти по над 500 дни. И двата пъти завършват с шампионски титли. Знаците са очевидни, но вие как се чувствате на ръба на историята – поласкан или го приемате като фактическа оценка за труда?

- Както вие казахте, със сигурност това е факт. Но, както и друг път съм коментирал, аз се чувствам много добре, много комфортно и много щастлив в София. По същия начин се чувствам и в качеството си на треньор на този голям отбор. За мен много важен аспект в житейски план е да се наслаждавам на всекидневието. Откакто пристигнах миналия сезон се наслаждавам на всеки ден. Коментирал съм го и преди: аз съм човек, който освен, че работи във футбол, обича футбола. Ценя много това, че контекстът е емоционален, че има толкова страст и че хората са толкова привързани към отбора. Това беше в основата на решението да подпиша с Левски. Чувствам се горд и привилегирован да тренирам този отбор.

Много ми харесва да ценя и уважавам историята на клубовете, в които съм работил и хората, които са минали през тях в различните периоди. Но както тук, така и навсякъде другаде, не влагам чак толкова енергия във фактологията, не се замислям. Целта е във времето, което прекарвам някъде, да упражнявам професията си с достойнство. И да помогна на феновете да се чувстват щастливи с отбора.

- Още в самото началото започнаха да ви наричат Дон Хулио. В Аржентина например казват на Марадона „Дон Диего“, но все още няма „Дон Лео“. И във връзка с традицията в тези страни, включително Испания, усещате Дон Хулио като топлина и уважение или обръщение към институция, каквато е треньорът на Левски?

- За хората и за привържениците на Левски мога да говоря само хубави неща още от първия ден, от който съм тук. Не само на стадиона, на улицата също така. Изключително топло, учтиво и много уважително се държат с мен, а и не само с мен, но и с щаба ми, със семейството. От първия ден и навсякъде. И за мен това е най-важното.

- А харесва ли ви да ви наричат Дон Хулио?

- Може да ви се сторя странен, но не губя време да размишлявам върху подобен род въпроси. За мен най-важното нещо в живота, не става дума само за футбола, е уважението. Ако нещата са базирани на уважение, за мен няма проблем.

- Обаче винаги има подводни камъни. В испанската литература има Дон Кихот, а в киното има Дон Вито Корлеоне като два различни образа. След като сте треньор на Левски, винаги има колебания по цялата скала на оценките. Коя от тези неизбежности като треньор на Левски предпочитате?

- Както вече споменах, в крайна сметка става въпрос за доста и различни аспекти и гледам на всичко това от опита и годините. На база на всичко това можеш да се оформиш по даден начин. В моя случай конкретно, нещо, което ми позволява винаги да поддържам една ментална хигиена, винаги да съм си чистил главата и съзнанието, е да стоя далеч от този шум. Независимо дали коментарите са позитивни или не толкова добри и винаги да търся начин да действам с професионалната отговорност. Защото възхвалите или пък критиките, когато си дълги години в тази професия, са част от средата и това е напълно нормално.

Като следствие опитвам да вземам решение само на база на процесите в отбора. Уважавам всякакви коментари и мнения, но стоя на страна и не се влияя, както от положителни, така и от негативни течения.

- Бебето от 1994, горе-долу същото отношение. Минаваме на футболните въпроси. Испания е водещата треньорската школа в света и най-силната футболна държава. Как се чувствате като неин посланик?

- Не, по никакъв начин не се чувствам посланик. Аз съм нещо различно заради обстоятелствата на работата. Но пък и смятам, че и другите държави и школи изкарват добри треньори.

Добре известно е обаче, че Испания има много треньори в различни първенства, както и в елита на футбола. Не съм обаче привързан към идеята в сегашния глобален свят да слагаме всички в един чувал, само защото сме родени на едно и също място. Всеки професионалист има различен път, черпи данни от различни източници, натрупва различен опит. Да, вярно е, че, че испанските треньори имат висока тактическа култура и са много добре подготвени.

Но аз като човек, който е имал щастието да бъде треньор в различни държави, се мисля, че най-доброто е само в Испания. Има интересни неща навсякъде. Важно е да имаш положителна нагласа и отношение, за да ги видиш.

- Все пак има толкова големи испански имена в професията като Гуардиола, Артета, Унаи Емери, Луис Енрике, Фабрегас... До кого от тях най-вече се доближавате като разбиране и интерпретация на футбола? Да го кажем и така: от кого най-много искате да вземате. Например Гуардиола е смятан за ментор от мнозина...

- В живота постоянно се учиш. Във футболната среда и по-специално в треньорската професия трябва да се развиваш постоянно. Защото промените се случват много бързо, всичко е много динамично. Драстични промени наблюдаваме в тази игра през последните 10 години, както на терена, така и извън него.

Основното в моята работа е фокусът върху моя отбор, както и върху съперника на моя отбор.

евентуално върху следващия противник, върху нашата работа. Истина е обаче, че инвестирам много време в анализ на отбори, които ме привличат и са приятни за гледане. Не е задължително това да са такива от английската Висша лига или Ла Лига. Навсякъде има отбори, от които можеш да научиш нещо или да откриеш идеи, освен, че са привлекателни за гледане. Харесвам ми да анализирам и изучавам. Всички имена, които вие споменахте, са от най-високо ниво. Допада ми какво правят те и техните щабове, но доста време отделям да анализирам много повече отбори и работата на техните треньори.

- Играта на Левски в момента най-много е сравнявана с тази па ПСЖ. Но аз ще ви питам директно: кой отбор най-много ви харесва като футбол, който играе?

- Да, Пари Сен Жермен е отбор, който много ми допада. Също така и Манчестър Сити е на много добро ниво и направи силен мач срещу Арсенал. Комо се представят много добре в Италия. Байерн Мюнхен прави нещата отлично, другите са Барселона и Реал Сосиедад. Също така и Астон Вила. Вчера например гледах техния мач и видях доста интересни неща. Няма как да пропусна и Фернандо Диниз в Бразилия с неговите необичайни идеи. Много са не само отборите, но и треньорите заради идеите, които опитват да наложат, заради динамиката. Разбира се винаги изхождайки от това с какво разполага даден треньор като играчи. Това е много важно.

- А в България кой отбор ви харесва като игра, която показва. Разбира се, Левски не го коментираме.

- Ще е липса на уважение от моя гледна точка да коментирам който и да е отбор в България.

- Критикуват ви често за дефанзивен подход, някои го наричат и страхлив футбол, конкретно срещу по-силните отбори и конкретно за персоналното пазене. Никъде не се споменава например за Аталанта, който експлоатираше много добре този модел, както и че в момента се завръща – дори и Байерн Мюнхен го ползва. Отживелица ли е това с персоналното пазене? И как ще коментирате критиките за дефанзивния ви подход?

- Първо искам да кажа, че уважавам абсолютно всеки коментар и абсолютно всички хора, които изказват мнението си, изхождайки от предпоставката да вярват повече в субективното, отколкото в обективното. За мен футболът е това, което човек вижда, което възприема и което чувства повече от всички статистики.

Но разбира се данните и статистиката са много важни и нещо много хубаво, ако, разбира се, бъде използвано добре. Това е инструмент, който помага и трябва да знаеш да го ползваш. Като следствие от казаното до тук считам, че данните говорят сами по себе си. Без съмнение сме отборът, който играе най-нападателно в цялото първенство. Горе-долу около 65% се движим като притежание на топката. Ние сме отборът, който към днешна дата е с най-много отправени удари към противниковата врата. И към днешна дата сме отборът с най-много отбелязани голове. Всичко това е пример за нападателната мощ на този отбор.

Ако трябва вече да влезем в анализ на мачове, които вие споменахте, като срещу ЦСКА и Лудогорец, по принцип това са затворени мачове с малко ситуации за гол. Има много емоционално значение в тези мачове.

Но ако искаме на базата на анализа и данните да сме обективни, от моето идване например имахме мач срещу Лудогорец. Лично аз обаче не съм виждал на терена много пъти той да е бил подлаган на това, което ние направихме в последния мач за купата. Никой не ги е притискал толкова в полето им и не е заслужавал с футболните си аргументи победата в по-голяма степен от нас.

И след това има аспект, който не можем да забравим. Аз съм първият, който толкова много цени историята и идиосинкразията на всеки клуб, но не бива да забравяме бюджетите, с които разполага всеки отбор. Оттам насетне трябва да има все пак някаква корелация между това, което генерира инвестицията и това, което може да се постигне. Заради това давам толкова висока оценка на футболистите. Говоря за времето, откакто аз съм начело.

Истината е, че както през миналия сезон, така и през този, Лудогорец е в пъти с по-голям бюджет от Левски. Много по-голям бюджет от Левски управлява а и ЦСКА София. Това е реалността и именно заради това давам толкова висока оценка на работата на нашите футболисти. И именно заради това, на база на казаното, смятам, че в нападение отборът се представя по невероятен начин. Нашата философия и настройка е да излизаме с мисълта за победа на всеки един стадион. Във всеки един турнир сме го показали по мое мнение, включително и в европейските турнири. Уважавам абсолютно всички коментари, мнението на всеки, но това, което постигнаха футболистите към днешна дата е невероятно. И това е благодарение на тяхното отношение, на влагането, на начина, по който се отнасят.

- Това е точно така, но тук има един много тънък момент, който е много специфичен за Левски. Говорим за нещо като исторически стил и че Левски е много труден за всеки треньор отбор, защото феновете очакват да печели красиво, не само да печели. И освен всичко друго при 26 шампионски титли до момента, само в 3 случая Левски е бил най-богатият в лигата.

- А въпросът какъв е?

- Как това се вписва във вашата концепция, защото вие говорите за един прагматизъм. Въпросът е дали този прагматизъм няма да натежи, така както историческият стил е натежавал върху имена като Делио Роси?

- Какво значи прагматичен подход? Всички отбори в целия свят искат да играят красиво и да побеждават. Ние това го показваме и искаме победата да е следствие на красивата игра. Винаги търсим противниковата врата в случай, че играем на нормален терен и в някои случаи на доста тежки терени. Независимо на какъв терен играем, винаги сме проактивни. Повече от това – мисля, че е трудно.

- Това ме задоволява напълно. Но въпросът беше, че Левски има исторически стил и засега резултатите го покриват. Идеята е, че...

- Миналото го оставяме извън този разговор. Историята е в книгите. Уважавам историята, но фокусът ми е в настоящия момент.

- Разбирам. На какво се дължат множеството ротации? Това е ваш подход или се опитвате да изненадвате непрекъснато съперника, тъй като Левски със сигурност е най-проучваният от другите тимове?

- Мисля, че всеки анализира другия. Имаме голям процент играчи, които са натрупали доста игрово време.

Истина е, че когато има и междинен кръг в зависимост от това с какво разполагаме и какви са моментните възможности в състава, винаги сме се стремели всеки един да се чувства жив, активен и способен да помогне. И преди всичко, защото всички футболисти, във всяка една тренировка показват, че са готови да помогнат с всичко на отбора си с отношението си. Не вярвам много и че в съвременния футбол има фиксирани позиции. Очевидно искам да наложим нашия модел и за мен това е най-важното – нашата идея за играта. Всеки мач те изправя пред противник с различен начин на игра. И на базата на това къде ние виждаме предимство в пространствата, търсим най-адекватните промени или начин, по който да навредим на съперника, да бъдем опасни за него на базата на нашите силни качества. Търсим къде са нашите силни страни.

- Как се практикуват съвременни идеи извън големите първенства и клубове, тоест с ограничени ресурси. Ясно е, че в българската лига няма световни звезди.

- Не съм говорил за ограничени и неограничени ресурси. Има два клуба, които имат по-голям бюджет. Оттам насетне ние с нашите инструменти и в рамките на нашите възможности с фокус и приоритет върху работата на нашия отбор на терена и извън него, опитваме да представяме нашата най-добра версия постоянно. И фокусът и приоритетът е върху нас самите. Приоритетът е ние, не аз. Заради това говоря много за екипната и отборната работа на терен. И заради това говоря за връзката между всички в клуба – спортния щаб и хората в клуба. Поради тази причина всичко се случва на базата на уважението един към друг и уважението към ролята функциите и компетенцията на всеки, на работа в екип на терена и извън него. Важно е наистина да сме добре стиковани и благодарение на това и на работата, която извършват футболистите и всички в клуба, към днешна дата сме на това място.

- Малко по темата с младите футболисти, които винаги са специални в Левски. Какво бъдеще имат те в Левски и от какво зависи да получават повече шансове?

- В този живот вярвам в убеждението, че трябва да си реалист. Това е клуб с огромен потенциал. Наистина има невероятна възможност за развитие. В структурата наблюдавам хора, които наистина искат да се развиват и са много добри специалисти. Но пък и това, което не може да се отрече са очевидните неща. Не може да слагаш играчи в първия отбор просто защото искаш да сложиш такива играчи. Вие ще сте първите, които ще очаквате от нас добри резултати. Нещо, което не бива да забравяме е, че към днешна дата, вторият отбор на Левски се намира в долната част на класирането в третия ешелон на българския футбол. И който и да е треньор на Левски в този момент натиска едно копче и излизат играчи за първия отбор. Обожавам да работя с млади футболисти. Но трябва да има логика във всичко. Моята работа е това как изглежда първия отбор и в зависимост от ситуациите, които се предлагат и в зависимост от нашите професионални ангажименти следим това, което се случва в школата. Но трябва да си кажем истината в очите и това, което е реално. Не можем да разказваме небивалици.

- Последен въпрос: останаха само две нули в България – победа срещу ЦСКА и шампионската титла. Може ли Левски да стане шампион без победи над Лудогорец и ЦСКА, не толкова теоретично, а как самият вие ще го приемете?

- Това за теориите във футбола... Живея в настоящето и фокусът ми е в следващия мач. Обичам да съм подреден и не мисля за ситуации и възможности, защото в живота и във футбола се показва, че ако си вирнеш носа, особено, когато е неподходящ момент получаваш шамар. И в живота, и във футбола. Историята не е тая, в която играя. Играя в настоящето. Много е хубаво да уважаваш историята и аз конкретно за себе си ви уверявам, че обичам историята на футбола, но всеки нов сезон е настоящето. Оттук насетне трябва да сме скромни, мислейки ден за ден и мач за мач. Останалото е за хората. Животът и футболът учат, че ако не си скромен и здраво стъпил на земята, трудно ще ти се получи.

- Тоест историята е днес?

- Перфектно казано! Мисля, че бях ясен!